Хореографии, сценични адаптации, музикално-танцови картини
Сред ранните хореографии са танците за деца „Рожден ден“ (авторска музика Кирил Владов), „Хайде-де-бре-де“ (аранжимент Пламен Борисов), „Най-личната“ (музика Кирил Владов) и други. „Хайде-де-бре-де“ – под името „Танц с магаренце“ прелетя океана и днес е част от репертоара на детската фолклорна група „Медена питка“ при Българския културен център в Сиатъл. С подобна щастлива съдба е и камерният танц „Най-личната“, който заедно с хореографията „Крайдунавска сюита“ днес е част от репертоара на International Folk Dance Ensemble of Brigham Young University (The Gorgeous and Danubian Suite) – в аранжимент на Кирил Владов и запис, реализиран с музиканти да Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.
В работата с любителски танцови групи в Северна Америка предпочитани са традиционните хорà, внимателно аранжирани за сцена.
Сред сценичните адаптации са коледарският ямболски буенек, певческите изпълнения на коледарската дружина, „Заигра се оро големо“ – обща програма на „Сиатъл чета“ и „Медена питка“ (представена по време на NW Folklife Festival (2017), детските пролетни игри, други игри, както и отделни композиции, базирани на „класическия“ традиционен репертоар.
Музикално-танцовите картини на Сиатъл чета намериха развитие успоредно с узряването на идеята за представянето на традиционен танцов материал с традиционно облекло.
Така в периода след 2014-та година възникнаха картините:
- Хорà и игри от Северна България (Северняшка картина)
- Хорà и игри от Пиринска Македония (Македонска картина)
- Хорà и игри от Шоплука (Шопска картина)
- Хорà и игри от Тракия (Тракийска картина)
Вижте представяне на Сиатъл чета на Верея Фолк-Фест 2019. Повече видеа ще намерите на страницата на Сиатъл чета във Фейсбук.
Музика и музикални записи
Музикалните записи, подготвяни за танцови турове в САЩ през годините са съвместни проекти, които включват различни музиканти. От тях, в мрежата можете да откриете албума „Я си те дарувам сърцето, душата“. Можете да го поръчате от ditto.fm.
Концерти и спектакли
Коледните концерти, организирани от Българския културен център в Сиатъл, са централно събитие в живота на общността. С него са свързани и дейностите на сценарист, режисьор, водещ (2013-2017 – в партньорство с дизайнера Мария Апостолова), артистичен директор – ръководител на коледарската дружина „Сиатълски коледари“, сборната формация „Сиатъл чета“ и детската фолклорна танцова група „Медена питка“, а също и изпълнител (2013 – ).
Сценичната дейност включва водене на друг вид концерти и събития, включително вокални изяви (галерията включва моменти от участие в концерт на босненската общност в Сиатъл – Sevdah).
Музикално-поетични диалози
Такива са всички представяния на стихосбирки или пък поетични четения. При тях стиховете „разговарят“ с китара, пиано, акорден, тарамбука, гъдулка, кавал, цигулка… Сред партньорите-музиканти са Милен Славов – Славман, Людмил Крумов, Васил Денев, Емануела Никифорова, Виктория Цоцкова, Константин Кучев, Ангел Добрев, Атанас Стоянов и още.
Занимания с приложни изкуства
През 1980-те интересите към изкуството, архитектурата, дизайна, традиционните техники се срещнаха с възможността да се „хване занаят“ от Радка и Магдалена Ангелови –майсторки в Задругата на майсторите на народните и художествени занаяти. С добиването на увереност в работата с жива вълна се появиха и първите блузони, изработени на една кука. Първата самостоятелна колекция, след предварително журиране, бе показана в НДК по време на Зимен парад на модата (1990). Впоследствие колекцията премина през оценка на Съюза на българските художници и в следващите няколко години показаните модели, както и новоизработени блузони-уникати, намираха прием в галерията-магазин на СБХ на бул. „Руски“ 6, София.
В периода 2010-2013 заниманията с приложни изкуства намират развитие в рамките на организацията Art Trails Southwest Washington Art Organization. С това членство са свързани и участията в изложби и арт-събития в щата Вашингтон. Новите неща включват комбинирането на разнородни техники и материали, изработването на блузони, шалове, мрежи, плочки, пана и др. Натрупаният опит днес намира приложение в реставрирането на старинни части от носии и комплектуването на цялостни костюми.
Вижте повече в галерията.
Фотографски страсти
Вероятно идва от желанието да се хване мига. Да се запечати. Да се сподели. Живеенето край езеро и планина е особено благоприятно за подобни импулси. Същевременно, природата на изследовател-документалист отприщва страстта към „запечатването“ на всякакви моменти; албумите са разнородни – от места и пътешествия до фигури, форми и текстура.
Вижте повече в галерията.
