Блог – Даниела Найберг

След срещата на The Readings from the Heart of Europe в дискутиране на „ФЕМ“ на Магда Карнечи

Daniela Nyberg — Tue, 29 Nov 2022 00:16:14 +0000

Не мога да се въздържа да не споделя удоволствието си от четенето на ФЕМ на Магда Карнечи – заради поетичния език, но и заради асоциациите, които летяха във всички посоки (тук си спомних най-напред представянето на „Времеубежище“ на Георги Господинов в двора на Художествената галерия в Созопол по време на миналогодишната Аполония, когато той говореше за съществуващото „сродство“ между хората, прочели едни и същи книги в младежките си години и нататък). При четенето на ФЕМ направо трепках на места – заради образите (фантазми?), но и заради това диалогизиране (без пряко позоваване) с философи и философии, митологии и мистици. Като се започне от звездното небе със съзвучието на музикалните сфери, премине се през Платон (разполовеното мъжко и женско могъщо същество с четири крака, стремящо се да стане отново едно, живеенето в пещерата, но и излизането от нея), поетиката и аритметиката на Аристотел, Новалис (в моите студентски години завинаги запомнен с „някога поет и проповедник бяха едно), „оглеждането“ в любимия човек, превръщането ни в огледало за най-добрите качества на обичания от нас (Марсилио Фичино с неговия Коментар върху Платоновия Пир за любовта – завинаги свързан с лекциите по философия на Средновековието и Ренесанса на проф. Цочо Бояджиев), Юнг (с познатото ни негово определение за човешката душа, но и с живеенето в подземието), Якоб Бьоме и Николай Бердяев (такъв, какъвто го помня от „Ерос и личност. Философия на пола и любовта“, в началото на 90-те, когато разнасях тази книга навсякъде със себе си.) Кант, Спиноза… Паралелно си вървеше мотивът за пра-женското начало, водата, всепораждащата, но и всичкия воден свят и връзката на жената с него (тук изскочи и „Ой те тебе малка моме, малка моме кривоперке“ от познатата коледарска песен с дървото, световното, расло край езеро самовилско. Пантеистични разпознавания, тоталната всепроникваемост между човек и природа, човек и човек (аз съм водата, аз съм дървото, аз съм ти…), но и усещането за Бог. Утвърждаването на тялото, разграничаването от него. Сюрреалистично, казват, фантасмагорично, феминистично (захранено от френския феминизъм). Отворено към много светове, изтъкано от символи (“The whole world is a long rich vestment. A female-male dress”). При всички положения за мен това четиво е една от находките, дошли чрез заглавията на The Readings from the Heart of Europe – читателският клуб партньор на „Глаголницата“.

The post След срещата на The Readings from the Heart of Europe в дискутиране на „ФЕМ“ на Магда Карнечи appeared first on Даниела Найберг.

След литературната ни дискусия в „Подкрепа“ снощи

alex — Mon, 11 Nov 2019 14:57:13 +0000

Литературната ни дискусия в „Подкрепа“ снощи отприщи много размисли. Заедно с общите коментари по оста преди-след 1989-та и споменаването на имена на съвременни писатели, описващи нашето „вчера“, разговорът се завъртя и около нашето лично преди-след-преместване-в-пространството. Стана дума и за децата, родени в Щатите. Гостенче на срещата ни беше българче на 18, родено в Сиатъл, което разбира, но трудно говори български език. Дойде за часа по фолклор (с децата от „Българче“), но остана и за срещата на литературния ни кръжец. Разбрахме, че подготвя курсова работа за следването си в университета в Портланд и събира данни за това как българите в града поддържат своята културна идентичност.

Сега пробягвам по редовете на „Моля, дай ми една епълка“ (2005) и се замислям за огромния път, който извървяха българските общности в Северна Америка. В периода 2003-2005 г. българските неделни училища из тези ширини се брояха на пръсти, българските културни организации – също. Днес такива има във всеки по-голям щат. Не (само) защото броят на българите е нараснал, а защото се е появила воля, потребност (огромно постижение например е чикагският фестивал „Верея“, който през 2020 ще отбележи десета годишнина и ще събере десетки български групи). Това осъзнаване, струва ми се, е добро начало на деня. Както и осъзнаването на това каква огромна привилегия е да бъде човек част от един градивен процес и да намира смисъл в това, което прави, където и да се намира по света.

Силвър Лейк

The post След литературната ни дискусия в „Подкрепа“ снощи appeared first on Даниела Найберг.

Спирка „Кепитъл хил“

alex — Fri, 24 Nov 2017 14:58:52 +0000

Слязла съм не където трябва. Кепитъл хил. Пътувам с метрото до крайната спирка, която е University of Washington, но така съм се заплеснала в това, което чета, че решавам че съм стигнала. Не е да каже човек, че не знам кое след кое следва. На сън да ме бутнат, ще ги изпея тия спирки. Сега стоя в търбуха на метрото с двата куфара и гледам в таблото да видя кога идва следващата мотриса. Как можах да се отнеса така…

Приближава ме служител на метрото. Афроамериканец. Обичка на ухото. Очите топли. Усмихват се. Поглежда куфара и малкото куфарче, мен и раничката, с която направо сме се сраснали и ме заговаря. Хей, ти май тъкмо идваш отнякъде. Кимам. Отдалече? От Силвър Лейк. Къде е това? Срещу планината St. Helens. Веждите се повдигат. Холи моли… И какво правиш тук? Преподавам. Какво преподаваш? Български език, танци. И това всяка седмица? Да.

Очите се уголемяват… Хей, аз имах леля, която преподаваше в училище, а също и чичо, който също преподаваше, а беше и библиотекар. Аз имам голямо уважение към всички учители, щото учителите трябва да се справят с много… (това не знам как да го преведа). Учителят трябва да има нещо отвътре за да е учител. Иска се сърце за тая работа. Бог да те благослови – докосва ме по ръката и изчезва зад гърба ми.

Следващата мотриса идва. Качвам се. Благодаря.

Сиатъл

The post Спирка „Кепитъл хил“ appeared first on Даниела Найберг.