The post Първите стихове на 2022 година appeared first on Даниела Найберг.

***
Когато лодки
разлюлеят езерото
и ситни бразди се задиплят
надлъж и нашир
всичко, което се отразява в езерото
танцува
дървета, къщи и хора
И пред мен се разкриват
двойни същности
едни – здраво стъпили на земята
други – ефирни, вълнуващи се
И колко важно е само
в каква повърхност
ще се огледаш

***
Утро
Малко след шест
Вече събудено
Разкършено
И тъй пембено
Огледа се в езерото
Зашеметено
От гледката
Поруменя още повече
Пророни сълза
И заваля

***
Гледаш ме
И аз те гледам
На разсъмване
Мога да те видя
Очи в очи
Да ти благодаря
За това
Че те откривам
Във всичко

***
Харесва ми
да наблюдавам
как две ръце
облачни
в небето се срещат
и се здрависват
Едната ръка
просветваща
топла
ведър облак
Другата
тъмно розова
драматична
с малко сиво
В това има нещо красиво
Днес дори се прегръщат
като компенсация
на човешкия лимит
Пуканки облаци
цяла гвардия
пърхат наоколо
радват се
докато
си заминат
Но така ще отмине
и есента
и зимата
на тази
необичайна година

The post Из стихосбирката „Отражения“ (2021) appeared first on Даниела Найберг.

Силвър Лейк

The post Утро appeared first on Даниела Найберг.

Дървета, къщи и хора
И пред мен се разкриват
двойни същности
едни – здраво стъпили на земята
застопорени
други – ефирни, вълнуващи се

И колко само е важно
в каква повърхност
ще се огледаш

The post Повърхност appeared first on Даниела Найберг.

Силвър Лейк

The post Гледаме се appeared first on Даниела Найберг.

Специално за мен
се показа Сахара отгоре
за да ми каже
че горе и долу
са относителни
после дойдоха
отнякъде облаци
изравниха дъгите
и Сахара
спря да говори

***
Ако е стих
Оставям го да се пише
Сам
Ако е стих
Той си знае
Помагам естествено
Той е отворен
Но със стих е по-добре
Да не спориш
На сутринта
Целувам очите му
Както майка буди дете
И слушам
Дали ми говори

***
Защо небето е синьо
Защо облаците са бели
Защо между дъжд и слънце
Грейва дъга
И изобщо как са възможни
С най-дълбок респект
Към науките точни
За тези неща
Мога да мисля само
Само метафизично
Метафорично
И в стих

The post Из „Ако е стих” (2020): Сахара отгоре, Литературен свят, бр. 128 appeared first on Даниела Найберг.

***

Всички сенки поели към себе си
Езерото залюляло слънце
Аз държа в ръка нещо си
Стих
И по него, по него съм тръгнала
Пътеката свършва някъде
После – вода
Но… нали  има оттатък?
Да става каквото ще
Политам
Пък дори това да е полет кратък

***

И ужким е все облак
И ужким е все същото
И ужким все тъй треперят
На сладкопойните гушките
А не е все облак
Пролет е
Цвят бял
Песен
Каквото има го днес
Утре вятър отнесъл го

***

Превило се беше на 90 градуса
Нищо право не беше останало в него
Дърво
С рамене без глава
И хем му се зарадвах
Че е още е живо
Хем стана ми криво
Липсваше връх

***

Има неща
Които просто настояват да ги опишеш
Те нямат общо с ума
Но имат  общо с „аз дишам“
Места, състояния, изгреви, залез
…
Но сега съм  заета
Дишам

***

Видях най-чудни буболечки
На гроба на сина ми
Два охлюва
Цветенца жълти
Дърво новоизрасло
Не съм се питала
И няма за какво да питам
Кое как живее
И с какво се свързва
То просто е
Ако
Го разпознаеш

The post Из „Избрах да запиша“ (2018) – Отвъд Кориците, бр. 15 appeared first on Даниела Найберг.

Като се закрия
от себе си,
такова търсене пада…

Ти само
можеше да ме намериш.
Но те изгубих.

***

На децата ми

Моят малък син беше моят малък принц,
който отиде на своята малка планета.
Защо?
Не знам,
само знам, че е там.
Остави ме на сестра си Ана-Мария –
моята малка голяма принцеса.

Понякога ти идвам сигурно в повече, дъще,
навярно е трудно
да си и принц, и принцеса.
И изобщо всичко,
което майка ти има –
и дадено,
и отнето.

***

Вий имате грях към мен,
господине.

Хвърляте думи в една нива,
където те никнат.

Жъне ли се
от сама жена
цяла нива…

The post Стихове, Литературен свят, бр. 25 appeared first on Даниела Найберг.