Из стихосбирката „Отражения“ (2021)

Събирам си отражения
Да ми напомнят
Че вода съм
И горе и долу
В мен се пресичат
Отдавна знам
Че това са понятия
Относителни
Но в пресечната точка
Те не са
Те са люлката-лодка
Политаща към небето
Захранвана
От копнеж

***
Когато лодки
разлюлеят езерото
и ситни бразди се задиплят
надлъж и нашир
всичко, което се отразява в езерото
танцува
дървета, къщи и хора
И пред мен се разкриват
двойни същности
едни – здраво стъпили на земята
други – ефирни, вълнуващи се
И колко важно е само
в каква повърхност
ще се огледаш

***
Утро
Малко след шест
Вече събудено
Разкършено
И тъй пембено
Огледа се в езерото
Зашеметено
От гледката
Поруменя още повече
Пророни сълза
И заваля

***
Гледаш ме
И аз те гледам
На разсъмване
Мога да те видя
Очи в очи
Да ти благодаря
За това
Че те откривам
Във всичко

***
Харесва ми
да наблюдавам
как две ръце
облачни
в небето се срещат
и се здрависват
Едната ръка
просветваща
топла
ведър облак
Другата
тъмно розова
драматична
с малко сиво
В това има нещо красиво
Днес дори се прегръщат
като компенсация
на човешкия лимит
Пуканки облаци
цяла гвардия
пърхат наоколо
радват се
докато
си заминат
Но така ще отмине
и есента
и зимата
на тази
необичайна година