Стихове, Литературен свят, бр. 25

Брой 25, януари 2011

Като се закрия
от себе си,
такова търсене пада…

Ти само
можеше да ме намериш.
Но те изгубих.

***

На децата ми

Моят малък син беше моят малък принц,
който отиде на своята малка планета.
Защо?
Не знам,
само знам, че е там.
Остави ме на сестра си Ана-Мария –
моята малка голяма принцеса.

Понякога ти идвам сигурно в повече, дъще,
навярно е трудно
да си и принц, и принцеса.
И изобщо всичко,
което майка ти има –
и дадено,
и отнето.

***

Вий имате грях към мен,
господине.

Хвърляте думи в една нива,
където те никнат.

Жъне ли се
от сама жена
цяла нива…