Из „Избрах да запиша“ (2018) – Отвъд Кориците, бр. 15

Поезия от Даниела Найберг в брой 15 на вестник „Отвъд кориците“.

***

Всички сенки поели към себе си
Езерото залюляло слънце
Аз държа в ръка нещо си
Стих
И по него, по него съм тръгнала
Пътеката свършва някъде
После – вода
Но… нали  има оттатък?
Да става каквото ще
Политам
Пък дори това да е полет кратък

***

И ужким е все облак
И ужким е все същото
И ужким все тъй треперят
На сладкопойните гушките
А не е все облак
Пролет е
Цвят бял
Песен
Каквото има го днес
Утре вятър отнесъл го

***

Превило се беше на 90 градуса
Нищо право не беше останало в него
Дърво
С рамене без глава
И хем му се зарадвах
Че е още е живо
Хем стана ми криво
Липсваше връх

***

Има неща
Които просто настояват да ги опишеш
Те нямат общо с ума
Но имат  общо с „аз дишам“
Места, състояния, изгреви, залез
…
Но сега съм  заета
Дишам

***

Видях най-чудни буболечки
На гроба на сина ми
Два охлюва
Цветенца жълти
Дърво новоизрасло
Не съм се питала
И няма за какво да питам
Кое как живее
И с какво се свързва
То просто е
Ако
Го разпознаеш

Споделяне:

Свързани публикации

Из стихосбирката „Отражения“ (2021)

Събирам си отражения Да ми напомнят Че вода съм И горе и долу В мен се пресичат Отдавна знам Че това са понятия Относителни Но в пресечната точка Те не са Те са люлката-лодка Политаща към небето Захранвана От копнеж *** Когато лодки разлюлеят езерото и ситни бразди се задиплят надлъж и нашир всичко, което […]

Утро

Утро Малко след шест Вече събудено Разкършено И тъй пембено Огледа се в езерото Зашеметено От гледката Поруменя още повече Пророни сълза И заваля Силвър Лейк

Повърхност

Когато лодки разлюлеят езерото и ситни бразди се задиплят надлъж и нашир всичко, което се отразява в езерото танцува Дървета, къщи и хора И пред мен се разкриват двойни същности едни – здраво стъпили на земята застопорени други – ефирни, вълнуващи се И колко само е важно в каква повърхност ще се огледаш

Гледаме се

Гледаш ме И аз те гледам На разсъмване Мога да те видя Очи в очи Да ти благодаря За това Че те откривам Във всичко Силвър Лейк

Из „Ако е стих” (2020): Сахара отгоре, Литературен свят, бр. 128

Брой 128, май 2020 Специално за мен се показа Сахара отгоре за да ми каже че горе и долу са относителни после дойдоха отнякъде облаци изравниха дъгите и Сахара спря да говори *** Ако е стих Оставям го да се пише Сам Ако е стих Той си знае Помагам естествено Той е отворен Но със […]