Когато лодки
разлюлеят езерото
и ситни бразди се задиплят
надлъж и нашир
всичко, което се отразява в езерото
танцува
Дървета, къщи и хора
И пред мен се разкриват
двойни същности
едни – здраво стъпили на земята
застопорени
други – ефирни, вълнуващи се
И колко само е важно
в каква повърхност
ще се огледаш
Събирам си отражения Да ми напомнят Че вода съм И горе и долу В мен се пресичат Отдавна знам Че това са понятия Относителни Но в пресечната точка Те не са Те са люлката-лодка Политаща към небето Захранвана От копнеж *** Когато лодки разлюлеят езерото и ситни бразди се задиплят надлъж и нашир всичко, което […]
Утро Малко след шест Вече събудено Разкършено И тъй пембено Огледа се в езерото Зашеметено От гледката Поруменя още повече Пророни сълза И заваля Силвър Лейк
Гледаш ме И аз те гледам На разсъмване Мога да те видя Очи в очи Да ти благодаря За това Че те откривам Във всичко Силвър Лейк
Брой 128, май 2020 Специално за мен се показа Сахара отгоре за да ми каже че горе и долу са относителни после дойдоха отнякъде облаци изравниха дъгите и Сахара спря да говори *** Ако е стих Оставям го да се пише Сам Ако е стих Той си знае Помагам естествено Той е отворен Но със […]
Поезия от Даниела Найберг в брой 15 на вестник „Отвъд кориците“. *** Всички сенки поели към себе си Езерото залюляло слънце Аз държа в ръка нещо си Стих И по него, по него съм тръгнала Пътеката свършва някъде После – вода Но… нали има оттатък? Да става каквото ще Политам Пък дори това да е полет кратък *** И […]
