След срещата на The Readings from the Heart of Europe в дискутиране на „ФЕМ“ на Магда Карнечи

Не мога да се въздържа да не споделя удоволствието си от четенето на ФЕМ на Магда Карнечи – заради поетичния език, но и заради асоциациите, които летяха във всички посоки (тук си спомних най-напред представянето на „Времеубежище“ на Георги Господинов в двора на Художествената галерия в Созопол по време на миналогодишната Аполония, когато той говореше за съществуващото „сродство“ между хората, прочели едни и същи книги в младежките си години и нататък). При четенето на ФЕМ направо трепках на места – заради образите (фантазми?), но и заради това диалогизиране (без пряко позоваване) с философи и философии, митологии и мистици. Като се започне от звездното небе със съзвучието на музикалните сфери, премине се през Платон (разполовеното мъжко и женско могъщо същество с четири крака, стремящо се да стане отново едно, живеенето в пещерата, но и излизането от нея), поетиката и аритметиката на Аристотел, Новалис (в моите студентски години завинаги запомнен с „някога поет и проповедник бяха едно), „оглеждането“ в любимия човек, превръщането ни в огледало за най-добрите качества на обичания от нас (Марсилио Фичино с неговия Коментар върху Платоновия Пир за любовта – завинаги свързан с лекциите по философия на Средновековието и Ренесанса на проф. Цочо Бояджиев), Юнг (с познатото ни негово определение за човешката душа, но и с живеенето в подземието), Якоб Бьоме и Николай Бердяев (такъв, какъвто го помня от „Ерос и личност. Философия на пола и любовта“, в началото на 90-те, когато разнасях тази книга навсякъде със себе си.) Кант, Спиноза… Паралелно си вървеше мотивът за пра-женското начало, водата, всепораждащата, но и всичкия воден свят и връзката на жената с него (тук изскочи и „Ой те тебе малка моме, малка моме кривоперке“ от познатата коледарска песен с дървото, световното, расло край езеро самовилско. Пантеистични разпознавания, тоталната всепроникваемост между човек и природа, човек и човек (аз съм водата, аз съм дървото, аз съм ти…), но и усещането за Бог. Утвърждаването на тялото, разграничаването от него. Сюрреалистично, казват, фантасмагорично, феминистично (захранено от френския феминизъм). Отворено към много светове, изтъкано от символи (“The whole world is a long rich vestment. A female-male dress”). При всички положения за мен това четиво е една от находките, дошли чрез заглавията на The Readings from the Heart of Europe – читателският клуб партньор на „Глаголницата“.