Есета

Приеми ме, огън. Позволи на босите ми нозе да преминат през жарта необгорели и ликуващи. Помогни ми, Господи. Още малко кураж ми трябва, още съвсем малко. Правя крачка… втора… За несвикналите ми (или отвикнали) да ходят боси стъпалà дори тревата не е достатъчно великодушна. Чувам как въглените пук-пук-пропукват, шушукат си нещо, ала аз не разбирам […]

Усмивката е нещо особено чувствително. Иска внимание. Грижи. Трябва да я храниш, поливаш, милваш, да й връзваш панделки, ако й се харесва. Иначе се свива в единия ъгъл и иди я търси. Не се показва дори и когато много, ама наистина много ти трябва. Още по-страшно е, ако се застои в ъгъла. Тогава и „купи […]