Усмивката е нещо особено чувствително. Иска внимание. Грижи. Трябва да я храниш, поливаш, милваш, да й връзваш панделки, ако й се харесва. Иначе се свива в единия ъгъл и иди я търси. Не се показва дори и когато много, ама наистина много ти трябва. Още по-страшно е, ако се застои в ъгъла. Тогава и „купи ми мамо топ“ не помага.
Аз затова се отнасям към моята уважително. Чета й приказки. Пея й песни. Редовно й правя чай. Нося й ябълки. Герданчета нижа. Разхождам я. Качвам я на колело. Ако тръгне да кривва по нанадолното и трябва да я залъжа с нещо за да я вкарам в правия път – залъгвам я без да ми мигне окото.
Е, да, ама пък като грейне…
Силвър Лейк
